За унаследените пари и личния принос

Начало Форуми Основен За унаследените пари и личния принос

Преглеждане на 6 съобщения - от 1 до 6 (от всички 6)
  • Автор
    Публикации
  • #2866
    Велко – ронин
    Модератор

    Защото като си внесъл пари първоначално ти си ги изработил предварително, не си ги изкопал, защо да е класово неравенство?„

    Не е задължително да си ги изработил – може да си ги наследил, тоест да нямаш личен принос. И тогава възникват проблеми в коопа.
    Но тая тема не е за тук, мисля.

    Ето мнението на един приятел, което малко ме замисли!
    Ако ти си продал апартамента на баща си и си внесъл пари от продажбата -> това е труд на твои предшественици, който ти инвестираш за благото на други хора, откъде на къде това да е класово неравенство? Защо другите не продадат свои имоти и не ги внесат за общо ползване, ако е толкова просто?

    Какво мислите за това?

    #2867
    Сърнела
    Участник

    Трудно е все още това в България, но вече има и такива случаи – нямат какво да продадат хората. Или са им живи родителите, които са платили с труда си имота и живеят в него (или не живеят, но и не искат да се продава), или имотът е продаден преди това, изяден и изпит – всякакви варианти има.
    Така или иначе труд срещу готови пари (заработени от друг) не стои равностойно и утаява едно на усещане за несправедливост. Тия утайки знаем как избухват в даден момент – като газов джоб в скалата.
    Така си мисля аз.

    Друго:
    Нашият неколкомесечен опит с хора показва, че докато аз буквално седя и говоря по цял ден с клиенти (средно 4,5 часа всеки божи ден, като в някои дни до над 6 часа), пиша оферти обмислено, не автоматично, оптимизирам представянето в нета, отново седейки, и заработвам пари, отстрани изглежда другояче. Тя си седи, а ние копаме на нивата. Това че съм парцал (психически) твърде често в края на работния ден, някак не се отчита като трудова умора. Това че осигурявам средствата за копането, подслона над главата, храната, тока, водата с лично положен труд, макар и седейки, не се възприема по този начин, а по друг. Моето е леко, тяхното е тежко.

    Ето че и да ги заработваш вложените пари, пак не е лесно да се впишеш в представите за равностоен труд.
    Всичко опира до предварителните нагласи и възпитанието на самите хора, с които се събираш. До този извод съм стигнала към момента.

    #2871
    Sethu Ram
    Участник

    Парите са енергиен поток и как са стигнали до обмена /честно разбира се :)/ няма значение. Щом са в обмена си има причина дори кармична, за която вносителят може да е работил и в предишния си живот.
    Да се мери потенциала на труда е издребняване, което е възможно да доведе до дразги. Добре е да се подхожда с регламент, но като цяло се набляга на съзнание и съвест. На някой му се копа, на друг му се мият чинии..приносът е равен, а и в крайна сметка всеки копа за „себе си“. Както се казва има кой да съди 🙂
    Или поне така се опитваме да прилагаме нещата :).

    #2873
    Сърнела
    Участник

    Кармично е когато участниците вярват в кармата. 🙂 Един да има, който не вярва в това, стига. Освен това съм видяла хора, които твърдят, че са убедени (неясно как) в карма, други животи и т.н., а се държат строго меркантилно. Затова правилата, регламентът, са също толкова важни според мен, колкото възпитанието на участниците.

    #2874
    Велко – ронин
    Модератор

    Трудно е все още това в България, но вече има и такива случаи – нямат какво да продадат хората. Или са им живи родителите, които са платили с труда си имота и живеят в него (или не живеят, но и не искат да се продава), или имотът е продаден преди това, изяден и изпит – всякакви варианти има.
    Така или иначе труд срещу готови пари (заработени от друг) не стои равностойно и утаява едно на усещане за несправедливост. Тия утайки знаем как избухват в даден момент – като газов джоб в скалата.
    Така си мисля аз.
    …………………………..
    Всичко опира до предварителните нагласи и възпитанието на самите хора, с които се събираш. До този извод съм стигнала към момента.

    Пак цитирам негови думи:
    „Дали някой би се отказал от наследството на родителите си, защото това е утайка?
    Хората още от раждането си в даден род – вече не са равни поради наследството на рода си, едни са по-заможни, други са по-възможни, трети са по-мързеливи, четвърти са по-работливи, и не върви да го слагаш всичкото това под общ знаменател според мен.
    Дори и всички да влязат в кооператив наравно с нула инвестиции – пак ще се различават по наследствените си заложби и пак едни ще произвеждат повече блага от други, хората не са еднакви по способности и възможности – не само защото индивидуалностите им са различни, но и защото всяка такава индивидуалност е закачена за наследствените фактори на своите предшественици и ги носи като неосъзната част от себе си!
    Никой не може и няма право да уеднаквява или изравнява тези фактори по какъвто и да било начин“

    А това си го мислех да ти го кажа още преди Цецо да го е написал, но се въздържах, понеже помня, че ти не вярваш в такива карми марми. Ама другаде пък беше казано, че „Това, че атеистите отричат Бог – не променя факта с неговото съществуване“

    Парите са енергиен поток и как са стигнали до обмена /честно разбира се :)/ няма значение. Щом са в обмена си има причина дори кармична, за която вносителят може да е работил и в предишния си живот.

    На мен можеше да не ми се беше случило да имам апартамент за продан, а можеше и да реша да не го продавам, а можеше и да реша да дам парите си в друга област…. Има твърде много последователни събития, които според мен са достойни, за да бъде приравнена паричното участие (макар и с унаследени пари) към личния принос. Какво ще остане в Общността (била тя виртуална или реална), когато
    1. участника с финанси – погине
    2. участника с труд (ии друг личен принос) – погине
    Няма ли да е едно и също.
    Или в случая говорим за напрежението, което възниква и не е възможно да се трансформира в градивно Приживе от останалите съучастници?

    #2875
    Sethu Ram
    Участник

    Точно..Мирът е най-важен за уеднаквяване! 🙂
    Всичко друго е следствие и няма значение колко са точни сметките ако няма Умереност в общото съзнание. Рано или късно добрата външна организация ще бъде подкопана от лични еготрипове. Когато всички са в отдаденост няма значение кое от къде идва щом е за Пътя, а уеднаквяването на материята, трудова или финансова, върви (що годе) хармонично и показателно. 😉
    Ахо! <3

Преглеждане на 6 съобщения - от 1 до 6 (от всички 6)
  • Трябва да влезете в профила си, за да отговорите в темата.