Ракетните печки имат по-ефективен начин на горене за да вадят повече топлина от дървото. Малката им горивна камера е много удобна за клони, а сухи клони има в изобилие дори в най-малката гора. В зависимост от големината на печката и отопляваното място, един наръч клони (колкото един човек може да носи) често стига за цял ден горене. Те могат да създадат голямо количество енергия за кратко време и е хубаво тази топлина да запазим за по-късно като прекараме горещия въздух от тях през пейка. За подробно описание на предимствата на ракетните печки, виж обяснението на Живко от Ракетни Печки Гамера: https://www.youtube.com/watch?v=qcKK-Hp8Hfw

== Мотивация ==

С помощта на много приятели, ние от Горски Хора имаме купол в който да прекараме зимата на топло. Но за това си трябва печка, и за нас беше ясно че ще е ракетна. Това е третата ракетна печка която строим (първата е външна, за готвене, втората не топлеше достатъчно, снимките на края са от нея), и третата топла пейка. Тук споделяме какво направихме и как работи, също така какво бихме променили за следващия път.

Тъй като пространството което отопляваме е голямо (7м диаметър купол с височина в центъра около 4 метра) и слабо изолирано (още има место от които духа, но всеки ден по-малко), решихме да я направим по-мощна и да използваме вътрешно сечение ф180 по целия път на огъня. Това създаде няколко предизвикателства:
– ф180 кюнци се намират по-трудно от ф130 които ги има във всяка железария, и са по-скъпи. Ние взехме нашите от https://www.meda-bg.com, най-евтините от черна ламарина
– за да работи добре, височината на вътрешния комин (виж размери по-долу) е 135см, при което печката става неудобно висока за готвене – затова ние я вкопахме на половин метър и така височината стана удобните 80-90см;

В общи линии това което построихме се дели на 3 части: горивната част, топлата пейка и комина. Тук не обсъждаме комина, но с две думи: вертикален, изолиран и висок. Все още дооправяме нашия.

== Защо варел ==
За тяло на печката ползваме 200л метален варел от добавка за горива. Струваше ни 10лв. Всякакъв би свършил работа (внимавайте ако е от гориво, ще е много запалим и не бива дори да го режете с ъглошлайф), но е важно да е предварително обгорен за да се махнат боите му, които в противен случай ще горят и ще ни обгазяват когато печката загрее вътре в купола. Първите 3 снимки показват този процес. Това което не се вижда е, че преди това единия му капак изрязахме с ъглошлайф (бидона дойде само с две малки дупки). Полезно е преди да се запали, бидона да се облепи с картон потопен в глинена вода. Така желязото се нажежава повече и боите изгарят по-пълно. Важно е да изрежете частите на картона които стърчат отгоре (което ние не направихме), защото те ще се запалят и картона ще изгори преждевременно.

== Горивна част ==
Избрахме да построим нашата ракетна печка в стил J-tube, което значи, че горивната част е с формата на J. Това J се дели на 3 части: хранилка (късото вертикално от ляво на J), тунел за изгаряне (хоризонталното което свързва двете вертикални в буквата J) и вътрешния комин (дългото вертикалното от дясно на J).

Първото важно е тези три части да са в правилното съотношение. В нашия случай за ф180 печка то е 41см за хранилката, 61см за тунела за изгаряне и 125см за вътрешния комин. Тези размери намерихме в тоновете информация в https://permies.com.

=== Изолация ===
Второто важно е тези три части да са изолирани, за да може топлината от изгарянето да остава вътре и да спомага за повторното изгаряне на газовете (което е причината за по-добрата ефективност от другите ракетни печки – повечето от саждите в дима изгарят и от комина пуши някой път прозрачна пара, друг път бял дим, но никога количеството дим който излиза от нормалните печки. За изолация следва да се ползват само материали които издържат над 1200 градуса, защото в ядрото на ракетните печки може да стане много, много, много горещо.

По съвет на Живко от Ракетни Печки Гамера ползвахме керамзит за изолацията на хранилката и тунела за изгаряне. Много ползват перлит за направата на ракетни печки, и това също е вариант, но предимството на керамзита е, че е просто глина изпечена в пещ на много висока температура, докато перлита е изкопаемо. Недостатъка е, че е малко по-труден за намиране – набавихме си го отново по интернет от https://tashev-galving.com/product/146-VIL-021/keramzit-macon-izolatsionen-0-5-mm-0-08-m3.

Керамзита се стабилизира като му се добави малко количество глина и вода. Целта е да се получи смес която когато стиснем в ръка прави топка, но когато тази топка стиснем с два пръста се пръска – https://www.youtube.com/watch?v=GkHOwmKyL7A това видео го показва. Такава смес има много керамзит, тоест е много изолаторна, и малко глина колкото да втвърди.

За изолация на вътрешния комин ползвахме керамична вата (високо температурна изолация) на руло. Това е част от така наречения 5-minute-j-tube, където кюнци се снаждат във формата на J и се увиват в керамична вата. 5-минутната ракетна печка работи много добре – ние ползваме такава отвън за готвене. Но от високата температура кюнците изгарят (някой път дори след няколко запалвания!) и спират да бъдат структурна опора. В нашия случай, хранилката и тунелът за изгаряне са вкопани и е нужно да са твърди за да поддържат форма. Но вътрешния комин не носи никаква тежест (варелът го покрива и върху него се готви), затова него избрахме да направим от керамична вата увита около ф180 кюнец, пристегната с тел или телена мрежа, после кюнеца се вади и може да се пре-използва (ако се остави ще изгори!). Други варианти, ако не искахме да купуваме керамична вата (защото тя е канцерогенен материал, направен от разтегляне на керамични влакна на много висока температура и в общи линии неприятен), са да се изгради и вътрешния комин от огнеупорни тухли, с които изграждаме хранилката, или да се излее сместа от керамзит и глина във някакъв кофраж – https://www.youtube.com/watch?v=GkHOwmKyL7A това видео го показва.

Казахме как се изолират трите части, казахме и как се прави вътрешния комин. А как се изграждат хранилката и тунела за изгаряне? За хранилката ползваме огнеупорни тухли. Тук е важно да е здраво защото ще има контакт с дърво, хора ще ръчкат и блъскат клони. Но тунела за изгаряне няма да има досег с дървото, затова можем да си позволим да не е толкова здрав, но все пак да държи форма. Една интересна хрумка, която проработи, е да ползваме дървен кофраж със размерите на вътрешността на тунела за изгаряне 16х16 и дължина 61см минус 16см за хранилката и 16см за началото на вътрешния комин, тоест 16х16х29см (външни размери). Този дървен кофраж вграждаме на мястото на тунела за изгаряне и отстрани напълваме със стабилизирания керамзит. Когато печката се запали, този кофраж ще изгори, но докато това се случи стабилизирания керамзит ще е изсъхнал достатъчно за да държи форма. Подобна стратегия ползваме и за началото на вътрешния комин – режем 25см от единия ф180 кюнец и с ножица за метал го разтваряме за да влиза в него дървения кофраж. След това напълваме отстрани със стабилизиран керамзит. На теория този метален елемент би изгорял, но ние след няколко паления отворихме ракетната печка (махнахме варела и вътрешния комин) и освободихме този елемент от изпечената покрай него глина с керамзит. Виж снимка „След отваряне – начало на вътрешния комин“.

За сечението на правоъгълните участъци – казахме, че вътрешния комин ще е ф180, защото ще пристегнем керамичната вата покрай ф180 кюнец, но хранилката и тунела за изгаряне са правоъгълни. Лицето на кръг с диаметър 18см е 254.34 cм2, което е близко до лицето на квадрат със страна 16 (256 см2), затова избрахме вътрешното сечение на първите два участъка на печката да е 16х16.

Преди да започнем със сглабянето е хубаво да си замесим кирпич (глина и пясък в съотношение 1:2) за изграждане на основата на варела и закрепване на вътрешния комин.

Стъпки за изграждане на горивната част:
1. Основа – слагаме 5см пясък (за изолация и стабилна основа). После нареждаме нивелирани огнеупорни тухли върху които ще се стъпи цялата печка.
2. Оформяме хранилката от огнеупорни тухли като си помагаме с кофража за да имаме точния вътрешен размер, като не забравяме да оставим и 16х16 отвор към тунела за изгаряне.
3. Прилепваме кофража за тунела за изгаряне към оформената хранилка, а от другата му страна слагаме металното начало на вътрешния комин.
4. Пълним със сместа керамзит + глина за да стабилизираме всичко.
5. Основа на варела: изграждаме пръстен от глина около началото на вътрешния комин, върху който ще стъпи варела. Важно е варела, когато е стъпил върху пръстена си, да е на 5 см над края на вътрешния комин. Височината на твоя варел ще определи точно колко висок да е този пръстен. В нашия случай той е горе-долу висок колкото края на хранилката, тоест 41см от огнеопорните тухли които оформят основата.
6. Правим връзката със топлата пейка или с комина ако няма да правим топла пейка. Тази връзка е доста важна – тя събира горещия въздух който слиза надолу между вътрешния комин и варела и го изпраща по пътя му. Хубаво е да е гладка и широка, за да няма пречки по пътя. Топлият въздух предпочита да се движи нагоре, а не надолу, по принцип, затова нека направим това негово нетипично пътуване по-лесно.
7. Полагаме вътрешния комин върху началото му и го стабилизираме с кирпич в долния му край така че да стои изправен. Дори да не изглежда много стабилен няма проблем, стига да не падне сам. Единствения момент в който може да го бутнеш е като нанизваш варела отгоре, затова е по-лесно ако тогава сте двама човека.
8. Нанизваме варела и го уплътняваме по долните ръбове с кирпич. Ние избрахме да не слагаме много, за да можем лесно да вадим варела за наблюдение и почистване.

== Топла пейка ==

Принципа може да видите на снимките. Следва продължение където ще го опишем и в текст.