Всяка пролет Христо Ашламинатора обикаля България и учи групи хора на присаждане / ашладисване. Той много добре обяснява техниката и предимствата на плододайните дървета присадени върху семеначки (дървета израстнали от семка): лесно за направа (с малко упражнения по присаждане), устойчивост на засушаване, минимална нужда от грижи, дълъг живот и добра реколта. Повече на неговия канал в Youtube: https://www.youtube.com/channel/UCz9EXFAfN5ltmf71Iv-wsLA

Дървета-семеначки могат да се открият навсякъде по „шубраците“ – места необработвани за няколко години. Глог, диви круши, ябълки и сливи и много други лесно различими дървета. Ако искаме сами да си засадим дървета-семеначки и после да ги облагородим с калем от сортово дърво (лесно е – виж канала на Ашламинатора), е хубаво да знаем, че семената на много дървта имат нужда от зимуване/стратификация – това са няколко месеца на студено и влажно, за да могат да покълнат. В естествената среда това се получава през зимните месеци. Начинът описан тук се възползва от температурата и влагата зимните месеци, но и добавя фина мрежа против гризачи за да се увеличи успеваемостта. Благодарности на Христо Ашламинатора за идеята. За всяка стъпка има снимка.

0. Избиране на място: Ние живеем в сравнително сух район (североизточна България) и затова избрахме място под края на стряхата, точно там където пада водата от покрива (нямаме улуци все още). Ако вашето място има редовни валежи през зимата вероятно няма нужда от това.
1. Изкопаване: Правим улей дълбок и широк 1 лопата, около метър дълъг (може повече или по-малко в зависимост от това колко семена имаме). Целта на този вкопан улей е да събира повече влага от околната земя и да осигури влажна среда за семената.
2. Полагане на мрежа: Полагаме мрежата на дъното на улея така, че после да можем да покрием семената с нея, да защипем краищата, и да се получи плътно покритие от мрежа. Иначе създаваме шведска маса за гризачи и е въпрос на късмет дали няма да я открият.
3. Полагане на марля: Ако зимуваме само големи костилки няма нужда от това, но в този случай имаме семки на кавказка хрума (подложка за райска ябълка) и планински лимон (японска дюля). Те биха пропаднали през мрежата, затова първо полагаме марля. Марлята ще улесни и изваждането на семената когато те покълнат и дойде време за засаждането им.
4. Полагане на семената: Разпределяме семената така, че да не се допират много-много, в случай че покълнат и корените им се заплетат.
5. Загърляне на марлята: Затваряме марлята над семената.
6. Загърляне с листа: Добавяме листа да оплътнят пространството между марлята и мрежата която ще затворим отгоре. Те задържат влагата и леко изолират температурата в случай че стане много студено.
7. Затваряне на телта: Хубаво затваряме телта като огъваме краищата така че да не се отваря. В случая затиснахме и с камъни.
8. Довършителни работи: Всичко това е хубаво да се покрие с още листа за по-добър естетичен вид.

Този малък разсадник за дървета-семеначки може да забравите до март-април, когато семената вече ще са почнали да покълват. Покълналите семена може да засадите на мясотото където искате дървото да изникне. Ако всичко с него е наред, на следващата година ще може да се ашладиса на някой сорт или да си остане диво, и след 4-5 години да имате плодове. Повече детайли – през март, когато изровим нашите семена.